SOS за храните   

Асоциацията "Активни потребители" продължава „тежката“ тема за храните у нас – тяхното производство и търговия, пътя за излизане от сериозната криза, анализирана и представена в мащабния пакет от мерки на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) относно производството и търговията с храни, организирани в пет основни направления. Тези мерки представляват цялостна програмна рамка за възстановяване на конкурентната среда и продоволствената устойчивост в България.

      Анализът на КЗК е ясен – производството и търговията с храни у нас не е просто потребителски избор или резултат на глобалния пазар, а въпрос на продоволствена сигурност. Изводите от анализа са категорични и тревожни.

Какви са основните деформации в млечния сектор в България?

      Въз основа на анализа на КЗК млечният сектор в България е идентифициран като звеното с най-сериозни структурни деформации в цялата хранителна верига. Тези деформации не са временни, а показват трайно отслабване на националната производствена база.

Основните деформации включват:

Драстичен спад в местното производство: За периода 2020 – 2024 г. производството на сурово краве мляко е намаляло с около 25%. Този спад е специфичен за България и не следва общоевропейските тенденции, като през 2025 г. страната е сред държавите с най-голямо свиване на производството в ЕС (-8% при среден ръст за ЕС от +1,3%).

Масово закриване на ферми: Между 2020 и 2025 г. броят на стопанствата с млечни крави е намалял с 66%, на овце-майки – с 65%, а на кози-майки – със 70%. Този процес засяга предимно малките и средните производители, което води до концентрация в сектора, породена от икономически натиск, а не от повишена ефективност.

Икономическа притиснатост на производителите: Разходите за производство на сурово мляко са нараснали значително (с 27% за краве и 46% за овче мляко), докато изкупните цени остават трайно под средните равнища за ЕС. Това създава риск себестойността на продукцията да се изравни с изкупната цена, което прави производството нерентабилно.

Растяща зависимост от внос: Намаляващото местно производство се компенсира чрез засилен внос на мляко и млечни продукти, който е нараснал с около 43-45% за петгодишен период. Това отслабва продоволствената устойчивост на страната при кризи.

Небалансирано разпределение на добавената стойност: Наблюдават се изключително високи търговски надценки при продажбата на дребно (достигащи до 91% при кашкавала и 77% при прясното мляко след приспадане на отстъпките). Голяма част от добавената стойност остава при търговците, докато производителите работят под постоянен натиск върху цените.

Рискове за качеството и произхода: Силният ценови натиск принуждава някои производители и преработватели да правят компромиси с качеството, като използват по-евтини заместители (например растителни мазнини) или променят традиционните рецептури. Липсата на достатъчно национални стандарти и ефективен контрол върху състава води до „невидима инфлация на качеството“.

Слаба пазарна позиция и липса на коопериране: Българските производители са териториално разпокъсани и с малък мащаб, което им пречи да договарят добри условия с големите търговски вериги или да реализират продукцията си самостоятелно. Интересът към сдружаване остава слаб, което ги прави зависими от посредници.

      Тези фактори превръщат млечния сектор в структурно уязвима система, при която крайният потребител плаща високи цени, без това да води до устойчивост на българското производство или гарантирано качество.

Какво предвижда Националната програма Мляко и млечни продукти?

      Националната програма „Мляко и млечни продукти“ е предложена от КЗК като специализиран пакет от мерки за възстановяване на производствената, договорната и качествената устойчивост на сектора. Тя е отговор на установените сериозни структурни деформации, включително драстичния спад в местното производство на сурово мляко.

      Основните елементи, които програмата предвижда, са:

Месечен баланс на млечния сектор: Регулярно проследяване на произведените количества сурово мляко, преработката, вноса, износа и вътрешното потребление. Това включва отделно наблюдение на кравето, овчето и козето мляко поради различната им пазарна логика.

Нова договорна рамка: Въвеждане на задължителни писмени договори между фермери и преработватели, които да гарантират предвидимост чрез ясни условия за цени (чрез формули), обеми, срокове на плащане и качество.

Проследимост на произхода: Механизъм, който позволява на потребителите ясно да разграничават продуктите, произведени от 100% българска суровина, от тези с вносно или смесено мляко.

Засилен контрол върху качеството и състава: Проверки за съответствие между етикет и съдържание, включително засилен надзор върху използването на заместители (растителни мазнини) и спазването на традиционни рецептури.

Мониторинг на собствените марки: Анализ на влиянието на собствените марки на търговските вериги върху конкуренцията, качеството и зависимостта на производителите от един търговски канал.

Подкрепа за малките производители и коопериране: Насърчаване на сдружаването чрез изграждане на обща инфраструктура (млекосъбирателни пунктове, охлаждащи мощности, общ транспорт) и улесняване на достъпа им до пазара и публичните доставки.

Развитие на регионални мандри: Финансова подкрепа за модернизация на малки и средни преработвателни предприятия, които създават продукти с висока добавена стойност и подкрепят местното животновъдство.

Контролни функции за браншовите организации: Въвеждане на нормативна възможност представителните браншови организации да извършват проверки и да сигнализират държавните органи за нарушения на стандартите и качеството.

Експортно подпомагане: Национална програма за международно позициониране на българските млечни продукти, включваща изграждане на национален бранд и финансови механизми за насърчаване на износа (експортно застраховане, участие в изложения и др.).

      Програмата цели да спре процеса на „невидима инфлация на качеството“ и да гарантира, че ценовата конкуренция не се постига чрез прехвърляне на целия риск към фермерите или чрез влошаване на крайния продукт.